- -ido2,
- a suf 1. наставка, която служи за образуване на отглаголни съществителни имена, определящи звуци и гласове на животни: chillido, ladrido, pitido; 2. образува прилагателни - производни от съществителни имена: от dolor, dolorido; 3. образува названия на животински семейства: cànidos.
Diccionario español-búlgaro. 2014.